Псалом 103

Псалом Давидов за сътворението на света

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

2. Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

3. Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.

4. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.

5. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.

6. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.

7. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;

8. възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.

9. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.

10. Ти прати извори в долините: между планини текат (води),

11. поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.

12. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.

13. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.

14. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна

15. и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

16. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;

17. по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,

18. високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.

19. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.

20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;

21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.

25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;

26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.

27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.

28. Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;

29. скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;

30. пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.

31. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!

32. Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.

33. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.

34. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.

35. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

"...защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил." (Иоан 17:8)

В този ден – неделя Седма след Пасха – честваме паметта на триста и осемнадесетте свети Отци, събрали се в гр. Никея по времето на цар Константин против богохулния александрийски презвитер Арий, който твърдял, че Христос не е Бог, нито равен на Отца, а е обикновен човек.

Във фригийския град Колоса, близо до гр. Иерапол, над извор с чудотворна вода се намирал храм, посветен на свети архистратиг Михаил.

От водите на този извор болните получавали изобилно изцеления повече, отколкото в Силоамската къпалня.

Когато цялата веселена била помрачена от езическото многобожие и човеците се покланяли на тварите, а не на Твореца, езичниците в Иерапол почитали грамадната и страшна Ехидна (огромна отровна змия, достигаща до 3,5 м).

Нечестивите построили храм, там където живеела ехидната и й принасяли много и различни жертви.

Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.

(Maт. 16:18)

Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

„Докле съм в света, светлина съм на света“ (Иоан 9:1-38)

Светлината е условие за живот и създаване. Светлината е радост, щастие, живот. Такава е физическата светлина; такава е и духовната светлина. Чудна е духовната светлина! Тя не е само условие за живот, но самата е живот.