Християнството влиза в света като светлина, която прогонва мрака на езичеството. То влиза в човешката история като сила на Дух Светий, събаряйки капищата на езичеството и изграждайки Божията църква върху здравата основа на вярата в Христа. Християнството открива нови хоризонти за стремежите на ума и сърцето, за цялостния живот на човеците и народите.

Това не става отведнъж.

В течение на няколко века християните търпели много и нечувани изпитания и страдания. Пролята била много християнска кръв. В това велико за вярата време Иисус чрез Светия Дух избира между езичниците угодни Богу мъже и жени, за да ги направи благовестници на словото Си и на спасението и да ги прослави. Бог им отваря вратата на словото в езическия свят, за да разгласят Христовата тайна, а те, обхванати от любовта Христова, смело проповядвали Евангелието и покорявали на Словото все по-големи множества.

Такива Божии избранници са чествани на 15 юли светии Кирик и Юлита.

Св. Юлита била вярваща християнска от Икония (град от вътрешността на Мала Азия), имала благороден произход, от рода на някогашните римски императори. Рано овдовяла и поради гоненията на християните при Диоклетиан, оставила богатствата си, взела тригодишния си син Кирик и с две верни прислужници отишла като странница в Селевския, а оттам заминала за Тарс Киликидийски. Там тя била разпозната като християнка и по заповед на управителя Александър отведена в откритото за народа съдилище.

Мъченицата смело застанала пред управителя с детето на ръце и запитана за името, рода и родината отговорила:

"Името, произхода и родината ми е Небесното Царство на моя Христос".

Разгневеният Александър взел детето й и заповядал да я измъчват безпощадно. Малкият Кирик не откъсвал очи от майка си , плачел и викал: "Аз съм християнин, пусни ме при майка!"

След това се отскубнал от ръцете на управителя и издрал лицето му с нокти. Тогава изпадналият в ярост Александър хвърлил момчето на земята и го заритал. То полетяло надолу по каменните стъпала, в чиито остри ръбове се разбила главата му и то предало святата си и непорочна душа в Божиите ръце. Така светият отрок Кирик се увенчал с мъченически венец. Святата му майка била подложена на различни мъчения още известно време. Виждайки несломимото търпение и безпримерно мъжество, началникът я осъдил да бъде посечена с меч.

Това станало около 305 г.

Нека молитвено призовем помощта на светите мъченици Кирик и Юлита, да ни бъдат те застъпници пред Бога, за да преодолеем духа на идолопоклонството в нашия живот и познавайки Бога като Дух и Истина, в дух и истина да Му се покланяме и да Го обичаме.

Свещеник Георги Атанасов