Неделя пета след Пасха - на Самарянката

Нашият Спасител непрестанно пътувал и поучавал – по градове и села, в Йерусалимския храм, в синагогите, по друмищата, на полето и в частни къщи. Той проповядвал не само пред множество насъбрал се народ, но често беседвал и с отделени хора. Такава е  Неговата беседа с жената Самарянка, описана в литургийното св.Евангелие от Йоан (4:5-42). Тази беседа се чете в петата неделя след Пасха – на Самарянката.

Господ Иисус Христос с учениците си отивал от Юдея за Галилея и трябвало да мине през областта Самария, която се намирала между тях. Уморен от пътя и измъчван от дневната жега, Иисус се спрял до Яковия кладенец (съществуващ и до днес). По същото време дошла и една самарянка, за да начерпи вода, а учениците Му вече били отишли в близкия град да купят храна. Между юдеите и самаряните съществували някои различия от религиозен и народностен характер, поради което между тях нямало общение. 

„Дай ми да пия”- казал Иисус на жената. 

Затова отговаряйки на Христос, самарянката казала: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?”.

Господ рекъл на жената: "Да би знаяла дара Божий и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива”.

Каква е тази „жива вода”, за която говори Господ? Това е Неговото учение и Божията благодат, давана на вярващите от и в Христовата църква чрез светите Тойнства, молитвата и богослужението. Онзи, който е напоен с тази „жива вода”, сам е вече извор, която носи вечен живот.

Христовото учение и Божията благодат извършват коленен спасителен преврат: прераждат и възраждат човека и живота. Те очистват човешкото сърце от грехове, изкореняват пороците и го превръщат в градина на ухайни християнски добродетели, правят живота на човека чист, свят и изобилен. Спасителят казва:

„Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.” (Йоан 10:10)

В по-нататъшния разговор , Господ разкрил на жената нейният порочен живот, и за нея станало ясно, че Този, с Когото тя беседва е пророк. Затова тя се обърнала към Него с молба – да и разреши религиозния спор, който юдеи и самаряни водили постоянно: къде трябва да се молят Богу. „Нашите бащи – казала самарянката, се покланяха на тая планина – Гаризим, а вие юдеите казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. „

Както самаряните, така и юдеите свързвали поклонението Богу с определено място.

Господ обяснил на самарянката, че Бог е Дух, и че поклонението Богу не е свързано с някакво място. Навсякъде може да се служи на Бога, но това служение не трябва да бъде механично или формално, бездушно, а с „с дух и истина”.

Какво направила самарянката след това? Тя оставила при кладенеца стомната с обикновената вода и отишла в града и извършила, както казва св.Йоан Златоуст – „апостолско дело”: проповядвала на жителите за Христа и ги довела при него. Мнозина разтворили не само сърцата си, но и домовете си за Него. Христос останал по тяхна молба още два дни да проповядва в Сихар.

По нататъшната съдба на жената Самарянка е следната – тя станала християнка, при кръщението била наречена Фотиния, което означава светозарна. В последствие с живота си напълно оправдала значението на това име. Фотиния проповядвала Христа не само в своето отечество, но и в други страни – Африка и Италия.

Нека вземем пример от самарянката и всякога да сме готови като нея да скъсаме с греха, но не само на думи, не само с моментни въздишки, а и чрез твърда решимост повече да не грешим и при помощта на „Живата вода – учението на Иисуса Христа и благодатта на Светия Дух.

Амин!

Свещеник Георги Атанасов

Храм „Св.вмчк Георги Победеносец” – гр.Смолян