„…тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“ (Лук. 15:32)

В притчата за Блудния син се разкрива силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тая притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е „Евангелие в Евангелието“.

Бащата в притчата е Бог – небесният наш Отец – благ в Своята милост и богат в Своята щедрост.

По-старият син представя ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога.

По-младият син пък представя ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удоволствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дълбоко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели.

Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приема с отворени обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповядва на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръщение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му – възвръщане на предишното му достойнство като законен син и наследник; да обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили. И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле – св. Евхаристия – защото този Негов син мъртъв бил и оживял, изгубен бил и се намерил.

Покаянието –
това е правият и истински път към спасението
 

Всички ние – кой по-малко, кой повече – грешим. Няма човек, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгрешил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме бащиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим опрощение на греховете чрез покаянието.

Притчата за Блудния син е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надминава Божието човеколюбие. Колко велики грешници чрез покаянието са станали велики праведници!

Да напрегнем волята си, за да се очистим от неуморно нападащите ни страсти, за да можем достойно да се подвизаваме в предстоящия Велик пост, та с велика радост да посрещнем Възкресението на Нашия Спасител Господ Иисус Христос!

Амин!

По „Синаксар“

Притча за Блудния син

Евангелие от Лука 15:11-32

11. И още каза: един човек имаше двама сина;

12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15. и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16. и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23. па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24. защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26. и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27. Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30. а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32. а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.