Свещеното Писание разказва за човек на име Иов, който живял в стародавни времена в източната земя Уц (Арабия).

Иов бил непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягвал злото.

Освен тези духовни блага, той имал голям имот, седем сина и три дъщери, много слуги и славата му се носела между всички хора на Изтока.

За всичко това Иов не пропускал да благодари на Бога и да го моли за прошка, в случай че той или неговите синове и дъщери са съгрешили спрямо него с делата или мислите си.

Ненадейно Иов бил сполетян от множество беди – една от друга по-тежки. В един ден нашественици заграбили целия му имот; огън изгорил животните му; слугите му измрели от огън и меч; вятър съборил къщата върху синовете и дъщерите му, които загинали на място.

Всички тези злочестини съкрушили Иов. Той раздрал горната си дреха, остригал главата си и паднал на земята. Но в своята мъка Иов не съгрешил и не казал нищо неразумно за Бога. Вместо това той рекъл:

Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; да бъде благословено името Господне! (Иов 1:21)

Това не бил краят на злочестините на Иов.

Иов бил поразен с люта проказа от глава до пети. Лишен от всички земни блага, на които доскоро се радвал и поразен от страшната болест, той седял на гноището вън от града без какъвто и да е повод за надежда за изцерение и спасение. Но дори и при това безнадеждно състояние Иов не съгрешил с устата си. Той рекъл:

Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото няма да понасяме? (Иов 2:10)

Вестта за бедствията, които сполетели Иов, достигнала до трима негови приятели. Те се събрали, за да идат да скърбят заедно с него и да го утешават. Когато пристигнали при Иов, стъписани от ужасяващото състояние, те останали безмълвни седем дена и седем нощи.

Най-сетне те започнали да разговарят със своя приятел. В разговорите си с Иов, те започнали да търсят причината за неговата злочестина. Вместо да го утешат, те търсели вината му пред Бога. Приятелите на Иов не можели да допуснат, че Бог може да му изпрати тези злочестини, без да е извършил някакъв грях. В своя защита Иов изтъкнал, че на земята съществуват много нечестиви хора, които не биват наказвани, както и много праведници, които търпят страдания. Думите на Иов не убедили приятелите му и те продължавали да търсят неговата вина и грях. Към телесното му страдание те прибавили и тежки духовни изпитания върху плещите на своя приятел.

Иов обаче не можел с чиста съвест да намери и изповяда грях, който би оправдал неговата участ. Иов не знаел причината за своите страдания, но се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Той се провикнал и пророчески изповядал надеждата си в бъдещия Спасител:

Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа (Иов 19:25)

Лишен от всичко, което имал доскоро – деца, имот, здраве, слава на праведник – Иов се надявал единствено на Божията справедливост. В това време Сам Господ се явил във вид на буря и разговарял с него пред приятелите му. Бог оправдал Иов и потвърдил неговата праведност. Господ обвинил неговите приятели за техните упреци към праведния страдалец. Той казал, че ще им прости само по молитвите на многотърпеливия Иов.

Господ върнал здравето на Иов и му дал двойно повече от онова, което бил изгубил. Родили му се отново седем сина и три дъщери. Иов завършил дните си „стар и сит на живот“ (Иов 42:17).

Истини за страданието на Иов

Поучителната история на Иов ни разкрива редица истини за страданието. Най-важната от тях е, че трябва да бъдем верни на Бога и в щастието, и в нещастието.

Ние не можем сами, без Божия помощ, да проумеем Неговата воля, която допуска нашето или чуждото страдание. Затова и не бива да търсим у страдащите грях и вина за тяхното страдание. Можем да се молим Богу с любов за тях, да се опитаме да им бъдем утеха и по възможност да ги подкрепяме в техните изпитания.

Църквата вижда в многотърпеливия Иов предобраз на самия Господ Иисус Христос. Подобно на Христос, Иов пострадал тежко не заради свои грехове и след своите страдания в определен смисъл възкръснал от мъртвите. Както съгрешилите приятели на Иов били оправдани по молитвата и жертвата на Иов, така и ние биваме оправдани поради ходатайството и жертвата на Христа.

Многотърпеливият Иов е пример за подражание, когато ни спохождат внезапни несполуки или търпим горчиви лишения в живота. Дори когато ни се струва, че сме изоставени от Бога, не бива да се отчайваме и да похулваме Бога. Нека вместо това следваме завета на възкръсналия наш Господ Иисус Христос, който ни казва „с търпението си спасявайте душите си“ (Лук. 21:19).

В първите 5 дни на страстната седмица се правят четения (паримии) от книгата на Иов.

Св. праведни Иов Многострадални се чества на 6 май.

Изготвил: Атанас Атанасов