„Чест е пред Господа смъртта на Неговите светии”

Когато честваме паметта на светиите с отворена душа и сърце, пред нас се разкрива светият живот на Църквата. Божии угодници от всички времена и народи живели преди и след Христа ни откриват пътя към Бога. Те със своите подвизи са прославяли Спасителя Иисус Христос. Човекът е образ Божи. Като съзерцаваме светеца, ние виждаме Божия образ в човека, изпълнен със святост и добродетел. Светецът е добродетелен и праведен човек, какъвто е и честваният св. вмчк Георги. Роден в Кападокия в семейство на богати и благочестиви родители, той бил известен с храбростта и красотата си военоначалник. Заради това, че изобличил царя за жестокото гонение на християните, бил подхвърлен на жестоки мъчения – обуван в нагорещени железни обувки го принуждавали да тича с тях; останал невредим и след като го хвърлили в яма с негасена вар; затворен, мъчен в тъмница накрая бил посечен с меч в 296 г. при Диоклетиан.

В тази неделя честваме светите мъже – мироносци и светите жени – мироносци. Всички те са герои на духа и на християнската вяра, достойни за удивление, похвала, прослава и подражание.

Мироносци са двама мъже – Йосиф от Ариматея, един от седемдесетте тайни ученици на Христос и Никодим, един от юдейските първенци, който ходил на беседа при Иисуса Христа нощем (Йоан 7:50-51).

Жените мироносци били първите достоверни свидетели на Христовото възкресение, а тези двама достопочтени мъже снели от кръста тялото на Господа "и Го обвиха в повивки с благовонията както по обичая си юдеите погребват" (Йоан 19:40).

В този неделен ден – втори след Пасха – спомняме явяването на Възкръсналия Христос на Своите ученици – най-напред в отсъствието, а след това и в присъствието на апостол Тома; спомняме и неговото първоначално неверие, след което и неговото уверяване в Христовото Възкресение. Едновременно с това , като следваме древния църковен обичай - да се възобновяват чрез възпоминание на осмия ден някои важни събития от Свещената история – в тази неделя празнуваме и обновяваме спомена за Христовото Възкресение, като по този начин то по-дълбоко и по-живо да заседне в нашето съзнание, като най-велико събитие в цялата мироспасителна история.

В Петък на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Превета Владичица Богородица, който се намира извън стените на Цариград и се нарича „Живоприемен Източник“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Божията Майка.

Църквата била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий (в 454 г.). Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, един ден, разхождайки се на това място видял слепец, заблуден да броди в гъсталака. Тъй като слепецът бил много жаден, помолил Лъв да му помогне да утоли жаждата си. Лъв навлязъл в гъстата гора, но никъде не намерил вода и опечален се върнал. Тогава чул глас, който му казал:

„Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“.

Няма по-радостен празник за християнина от Възкресение Христово. Той е „Празник на празниците и тържество на тържествата.””Радостта на Възкресението – това е основният тон, през който прозвучава целият християнски светоглед”. „Да се веселят небесата, да се радва земята, да празнува светът –видим и невидим: защото Христос възкръсна / и стана / вечно веселие!”