В Петък на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Превета Владичица Богородица, който се намира извън стените на Цариград и се нарича „Живоприемен Източник“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Божията Майка.

Църквата била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий (в 454 г.). Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, един ден, разхождайки се на това място видял слепец, заблуден да броди в гъсталака. Тъй като слепецът бил много жаден, помолил Лъв да му помогне да утоли жаждата си. Лъв навлязъл в гъстата гора, но никъде не намерил вода и опечален се върнал. Тогава чул глас, който му казал:

„Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“.

Няма по-радостен празник за християнина от Възкресение Христово. Той е „Празник на празниците и тържество на тържествата.””Радостта на Възкресението – това е основният тон, през който прозвучава целият християнски светоглед”. „Да се веселят небесата, да се радва земята, да празнува светът –видим и невидим: защото Христос възкръсна / и стана / вечно веселие!”

В светата Велика събота празнуваме погребението на божественото и живоносно Тяло на Господа и Бога и Спасител наш Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.

Изтеклата седмица се нарича „Велика“, заради великото дело на човешкото изкупление, което се извършва в течение на нейните дни. Днешната събота се нарича „Велика“, защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ. Както някога при сътворението на света Бог, след като създаде всички твари, в шестия ден почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече „събота“ (което значи „почивка“), така и сега Той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт и след всичко това си почина днес от тия Свои дела, като заспа живодателен и спасителен за нас сън.

В светия и Велики петък спомняме светите и спасителни страдания на Господа нашего Иисуса Христа, които Той драговолно прие заради нас: заплювания,удари, плесници, огорчения, хули, присмех, лъжлива багреница,тръст, гъба, оцет, гвоздеи, копие, накрая кръст и смърт. Всичко това се случи в петък.

В светия Велики четвъртък е установено от светите Отци да спомним четири неща:

- Свещеното умиване (на нозете),

- Тайната вечеря (т. е. установяването на тайнството св. Евхаристия),

- Предаването на Господа и

- Неговия несправедлив съд.

Тъй като еврейската Пасха се извършва в петък, деня, в който е трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха – Христос (1 Кор. 5:7), се наложило Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден по-рано.