На Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. Тя е свързана с древния обичай младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Иисус Христос е представен в притчата като жених на Църквата и според неговите пророчески думи е дошло време, когато Женихът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение. Това са дните от Страстната седмица. Затова богослужението през първите 3 дни от Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.

В този ден – Велики понеделник – правим възпоминание за Йосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, тъй като са свързани със страданията на Христос.

Старозаветният Йосиф се възприема като предобраз на страдащия Христос. Той бил любим син на патриарх Яков, поради което, а и заради духовната красота и целомъдрие, които притежавал, си спечелил завистта на братята си.

Завист, която с течение на времето прераснала в омраза. Братята му решили да се отърват от него и го продали за 20 сребърника на търговци, които също го продали в Египет за роб. Не след дълго, набеден от жената на царедвореца, че е посегнал на честта й, Йосиф бил хвърлен в тъмница. Но надарен от Бога с дар да тълкува сънища, той спечелил доверието на фараона, прославил се със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.

В този ден светата Църква празнува тържественото влизане на Иисуса Христа в Иерусалим.

За последен път Господ Иисус Христос влиза в свещения Град (шест дни преди юдейския празник Пасха) и това влизане се превръща в триумфално шествие, което представлява един от най-забележителните моменти от земния живот на Спасителя.

По повод предстоящия юдейски празник в Иерусалим били надошли много хора не само от цяла Палестина, но и от всички страни, където живеели евреи. Всички те били чували за учението и чудесата на Иисус и душите им жадували да Го видят, а още повече след като и до тях бил достигнал слухът за възкресението във Витания на четиридневния смъртник Лазар.

Иисус изпратил двама от апостолите в близкото село с поръката да Му доведат осле, което никой човек никога не е възсядал; защото сега трябвало да се изпълни писаното от пророк Захария: „Не бой, се дъще Сионова! Ето твоят цар иде, възседнал осле“ (Иоан 12:15).

Светото причастие , най-великото тайнство, установено от самия Господ Иисус Христос

Човешкият живот се осмисля в духовното издигане и нравственото усъвършенстване на човека. Затова и нашият божествен учител Иисус Христос призовава всички свои последователи към съвършенство. „Бъдете съвършени, казва Той, както е съвършен и небесният ваш Отец”./Мат.5:14/ За да постигне това съвършенство, християнинът трябва да положи много усилия – да се бори с много страсти, пороци и лоши наклонности, чийто корен се крие в греховната човешка природа, необходимо е да преодолее и много съблазни, които му поднася светът. Това означава, че християнинът през целия си живот трябва да води упорита борба със злото в себе си и вън от себе си. В тази борба мнозина падат, мнозина биват повалени от стрелите на греха, мнозина биват наранявани.

„Дай ми светозарна благодат,
що иде свише от божествения Промисъл,
за да отбягвам помрачението на страстите
и да възпявам от сърце, Марийо,
прекрасните подвизи на твоя живот!“

(Църковна песен)

В Петата неделя от Великия пост светата Църква почита паметта на преподобната Мария Египетска.Тя е родена в Египет. На петнадесет години напуска бащиния си дом и се отдава на напълно свободен и порочен живот, изцяло предаден на греха.Но всеблагият Господ, Който не иска смъртта на грешника, а той да се обърне и да бъде жив, проявил Своята милост, като избавил девойката по чуден начин от тинята на греха.