На прага сме на Великия пост – св. Четиридесятница. Ние сме пред вратата, на която блестят огнени думи – обичай и прощавай. Който иска да влезе с християнско достойнство през тази врата трябва да прости всички грешки, обиди и оскърбление на своя брат, на своя ближен. Да простим, братя в името на Христа! Да застанем мислено под Христовия кръст, да чуем последния шепот на Неговите устни. С трънен венец на главата, със страшни рани от гвоздеите, оплют, гаврен, Христос изрича думи, последни думи, по-силни от всяко оръжие в света думи, с които победи света, надрасна вековете:

„Господи, прости им, защото те не знаят какво правят”.

Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда

(ап.1 Сол.4:13-17)

За християнина вярата в Господ Иисуса Христа дава увереност за съществуването на вечен живот след смъртта. „Целта на човека не е на земята, а в другия живот. Ако тя бе на земята, ние не бихме умирали, а след като умираме, то значи, че истинският живот не е на земята. Земният живот е само подготовка за другия”, казва св. Теофан Затворник.

Паметта на свети свещеномъченик Власий се чества на 11 февруари.

Той бил жестоко преследван за Христа при Диоклетиан. В това време много християни били жестоко измъчвани, а мнозина избягали надалече в горите и по пустини, където изчаквали прекратяване на бедствието.

Свети Власий заминал в планината Аргеос, където се поселил в една пещера. Дните му преминавали в молитва, труд и строго въздържание. По това време той общувал единствено с животните, като по чуден начин лекувал техните рани и болести. Затова свети Власий днес се почита като покровител на животните. В тази пещера той се криел не само по време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Ликиниевото.

На 10 февруари светата Православна църква чества паметта на св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия (Мала Азия), смел проповедник на вярата. Изправен на съд, той напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки, но раните му по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

„Радвай се, благодатна Богородице

Дево, защото от тебе изгря 

Слънцето на правдата – Христос

Бог наш, Който просвещава намиращите се тъмнина.

Весели се и ти старче праведни, който

прие в обятията си Освободителя

на нашите души, Който ни дарява възкресение.”