Неделя пета след Пасха - на Самарянката

Нашият Спасител непрестанно пътувал и поучавал – по градове и села, в Йерусалимския храм, в синагогите, по друмищата, на полето и в частни къщи. Той проповядвал не само пред множество насъбрал се народ, но често беседвал и с отделени хора. Такава е  Неговата беседа с жената Самарянка, описана в литургийното св.Евангелие от Йоан (4:5-42). Тази беседа се чете в петата неделя след Пасха – на Самарянката.

Прочети още: Неделя пета след Пасха - на Самарянката

Преображение Господне

"Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” ( Мат. 17:5)

Животът на Господа Иисуса Христа тук на земята е низ от събития и моменти, които потвърждават Божественото Му достойнство и небесно пратеничество, показват Божествената Му слава и величие, разкриват цялата пълнота на изкупителното Му дело като откриват на света, че е Син на Благословения. Един от тези важни моменти от земния живот на Иисуса Христа е и преображението Му на планината. Това събитие ясно се отделя от редица други евангелски събития, сияе с особена светлина и величие и с неотразима сила привлича благоговейния поглед на вярващия. Затова и св. Църква с особена тържественост чества това велико и знаменателно събитие.

Прочети още: Преображение Господне

Начало на Богородичния пост (1 август)

Богородичният пост е установен в прослава на Божията майка, която през целия си живот и особено преди успението си (15 август) прекарвала времето в пост и молитва. Постът има строг характер, което се обяснява с голямата любов и почит, която отдават православните християни към Света Богородица.

Подготовката за празника Успение Богородично (най-големия Богородичен празник за православните християни) трае от 1 до 14 август.

Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен сравнително късно (имайки предвид другите три поста). В началото постът е бил разделен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества празника Успение на Пресветата Майка. Този първи пост е продължавал пет дни – от 1 до 5 август, като на самия празник Преображение Господне (6 август) се е разрешавало приемането на месна храна. По сведения на свети Атанасий Велики, самодържецът Лъв Философ забранил това и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение да се приема само риба.

През Богородичния пост е забранена употребата на месо, млечни продукти и яйца. Може да се употребява растителна храна с олио. Риба се разрешава на празника Преображение Господне (дори ако се случи в сряда и петък).

Ако празникът Успение Богородично се случи в сряда или петък, се разрешава приемането на риба.

* * *

✞ През Богородичния пост от 1 до 14 август за духовна подкрепа на вярващите всяка вечер от 18:00 ч. в Храм "Св. ВМЧК Георги Победоносец" - гр. Смолян ще бъде отслужен Молебен канон на Пресвета Богородица.

* * *

Отец Георги Атанасов

Изнасяне на Честния и Животворящ Кръст Господен

1 август

В този ден Св. Църква чества ПРОИЗХОЖДЕНИЕ (ИЗНАСЯНЕ) на ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН. Исторически погледнато този празник обединява два различни по своя произход празника.
1. Явяване на Честния и Животворящ Кръст Господен и
2. Празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.

Произход на празника

Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. 

Прочети още: Изнасяне на Честния и Животворящ  Кръст  Господен

Св. Седмочисленици

 „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“
(Евр. 13:7)

В един от най-важните моменти от историята на нашия народ, когато той току що бе поел по светлия път на Христовата вяра и имаше най-голяма нужда от проповедници, великият Божий промисъл му изпрати мъже святи и учени, които да го учат, наставляват и просвещават. Тези светоносни мъже са честваните на 27 юли равноапостоли и просветители свв. Кирил и Методий и техните ученици: Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий – небесни ангели и покровители на българския народ, сияйно съзвездие върху всебългарския църковен небосклон.

Прочети още: Св. Седмочисленици