Вярващият в Бога човек обича Бога от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си разум. Това ни дава Господ като първа и най-голяма заповед (Евангелие от Матея 22:3, 38). Ясно и прекрасно е изразил любовта и копнежа по Бога св. Псалмопевец:

"Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдиня, мое прибежище, мой избавител"
(Пс. 17: 2-3).

"Боже, Ти си Бог мой. Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми" (Пс. 62:2).

Примери на обич, копнеж и ревност по Бога има много. Но има един изключителен пример на ревност към Бога в лицето на чествания на 20 юли от св. Църква свети пророк Илия - славен ревнител за Бога, изобличител на беззаконните царе, наказващ отстъпилите от Бога хора, палач на лъжливите пророци, дивен чудотворец, на когото се подчинявали стихиите и когото слушало небето, велик Божий угодник.

Св.пророк Илия се е родил в гр. Тезвия, поради което в Библията се нарича „Тезвитянин”. Живял е по времето на израилския цар Ахав (IX в. пр. Хр.). Произхождащ от свещенически род, той получил възпитанието и образованието си между свещеници. Отдал се на Бога от най-ранна възраст, възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва, горейки като серафим от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Вследствие на равноангелския си живот , придобил велико дръзновение пред Него и получавал всичко, за което молел Бога.

Славата на св. пророк Илия и неговата ревност по Бога най-вече се проявява при Кармилското жертвоприношение. Цар Ахав и царица Йезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на Истинския Бог. Затова Бог, по молитвите на св. Илия, заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Пророкът предложил на цар Ахив да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил, заклали жертвените животни. Цял ден се молели напразно жреците на Ваал, но нищо не станало. Върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил цялата и камъните, и дърветата, дори и водата в окопа около жертвеника. Виждайки това, народът паднал на земята, като изповядал единния Бог, а жреците били избити и обилен дъжд напоил земята.

Славен е и краят на Илия! Той бил жив грабнат на небето в огнена колесница. Свидетел на тази сцена бил св. пророк Елисей, ученик на св. Илия. Виждайки как Илия вихрено се понася на небето Елисей извикал:

"Отче, отче ! Колесница на Израиля и негова конница."

С тия думи е изразена духовнонравствената сила на Израиля. Колесниците и конниците по онова време са се смятали като най-силен род оръжие, като израз на най-голяма мощ на една войска, на един народ. Онова, което са били колесницата и конницата за един народ, това в духовен смисъл е бил св. пророк Илия за израилския народ – несъкрушима сила, както е подсказано и в неговото име – Илия, означаващо "крепост". Св. Илия е точно такава непобедима крепост, която се превръща в твърдина на вярата за всеки вярващ.

Нека ние християните, подобно на св. пророк Илия обичаме правдата Божия, нека не допуснем никой и нищо да ни отклони от вярата в Бога! Амин.

Свещеник Георги Атанасов