Светилникът на българската земя

"Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи." 
(Мат. 5:14-15)

Лъчезарен светилник запали и издигна Бог изсред нашия народ в лицето на преподобния отец Йоан Рилски. Сиянието на неговата святост залива цялата наша страна и преминава през съседните нам земи, достига дори до далечна Камчатка. Тази благодатна светиня озарява историческия път на нашия народ, свързва духовно всички българи и изпълва с упование техните души. Много светии са просияли от българския род, но най-близо до народната душа е рилския Пустинножител, защото нашият вярващ народ винаги го е чувствал като свой ходатай пред Бога и покровител и неведнъж е изпитвал неговата небесна закрила.

Оставил света с неговите суети, презрял всичко земно и преходно, изпълнен със свят копнеж по Бога, жаден за чист и възвишен живот, св.Йоан още от млада възраст насочил своите стъпки към пустинята. След като пребродил Витоша и Руен, той отправил копнежен взор към Рила и се заселил в непристъпните и недра, където прекарал години наред. Тогава Рила била пуста и необитаема.

Сам св.Йоан свидетелства в своя Завет:

Аз, смиреният и грешният Йоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благият Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях жажда и глад, мраз, слънчев пек и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и чедолюбов баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у всеки, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.

Така св. Йоан Рилски станал земен ангел и небесен човек. Oтшелникът не спасявал само себе си. Той се молил и за своя народ, от чиито недра изхождал. Рилската планина се превърнала във величествен храм, където пустинникът постоянно възнасял горещи молитви към Бога за българския народ. Рилската пустиня просияла духовно и се осветила от подвизите на преподобни Йоан.

След многогодишен подвиг св.Йоан събрал при себе си свои духовни чеда и основал първото свое братство, дал му своя писмен завет за спасителен монашески живот и в 946 година блажено завършил земния си живот. Бог прославил Своя велик ученик чрез чудесата на изцеление и запазил в нетление светите му мощи, които и днес са предмет на благоговейна почит, на благочестиво поклонение и извор на многобройни изцеления.

Свещ. Георги Атанасов