Всеки ден св. Църква възхвалява Св. Богородица, като Майка родила Бог Слово – Спасителя на целия човешки род. С пост и молитва християните почитаме нашата обща небесна Майка – Св. Богородица, майката на нашия Спасител Господ Иисус. Св. Дева Мария, дъщерята на праведните богоотци Йоаким и Анна, бе определена и предизбрана да бъде майка на въплътилия се Син Божи и Спасител на човешкия род.

Чрез нея се съедини небето и земята; чрез нея се сроди Бог с човека.

Целият живот на света Дева Мария, от нейното необикновено раждане до блажената й смърт, е предивен и нашите величания не могат да отразят неговата святост и духовната му красота. Тя е носила в утробата си Сина Божий и Той сукал от нейната пречиста гръд. Тя Го е носила на своите майчини ръце и с нежност Го е притискала до сърцето си. Тя е била свидетел на Неговия растеж в благодат и Дух, свидетел е била на необикновените Негови проявления, които са били доказателство, че Божие благоволение почива върху Него. Тя е видяла чудеса и личби, които Той е вършил с Божията сила. Тя е слушала Неговите светли слова и с възторг е съзерцавала потока от златни струи на Божествената мъдрост, който изтичал из Неговите уста.

Поверена от Христа на св. Йоан Богослов при разпятието на Голгота, Св. Дева Мария живяла при него 24 години. С него била на проповед в Ефес. Посетила Атон и Кипър. Когато достигнала благословена старост (72 години), архангел Гавраил отново се явил на св. Божия майка. Този път, за да й възвести, че наближава часът да бъде взета на небето при нейния Син – Господа Иисуса Христа. Озарена от необикновена небесна светлина, тя с радост започнала да се готви за свещения час. Домът й бил в светлина, запалени били много свещи, за да се знае, че тук изгрява голяма радост. Преди смъртта си Св. Богородица пожелала да види, настави и благослови апостолите и те, от местата, където били на проповед (освен ап. Тома), по чуден начин се събрали в Иерусалим около нейния одър заедно с други свети люде, а Божията майка с песен величаела Бога. На нейната песен отгласял ангелски хор с поздрава на архангел Гавраил в деня на Благовещение:

"Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."

Св. Майка Божия благословила апостолите и след три дни сред светлина и молитвени величания отминала от този свят. С псалми и песни по обичая апостолите вдигнали смъртния одър с тялото й и го понесли към Гетсиманската градина. Стекъл се много народ. Песента на апостолите се сливала с песента на ангелите, които невидимо придружавали шествието. Светлина се спуснала над одъра. Озлобени, юдейските първенци пратили войници да разпръснат народа. Но облак се спуснал над тях и те чували пеенето, без да виждат шествието. Те решили да изгорят одъра с тялото, но били поразени със слепота, а повярвалите по-късно получавали при гроба изцерение. На третия ден от погребението дошъл св. ап. Тома и пожелал да се поклони на гроба. Отворили гробната плоча, а тялото не намерили.

Св. Дева Мария се възнесла на небето по пророческите думи на св. цар Давид (Пс. 131:8).

Вече двадесет века Св. Църква прославя Божията майка и й принася молитвени песни и величания, краси нейната света икона със свежи цветя и украсява духовния й лик с венци на обич и преданост. Тя е молитвена застъпница за всички, които прибягват към нея за помощ. Една дума на Божията майка може да заличи всичките ни грехове. Достатъчно е да се покаем и да поискаме помощ от нея. Тя никога не ни изоставя, стига да не се отдалечаваме от нея, а винаги с вяра и надежда да се обръщаме към Божията майка. Защото тя е прибежище на всички обуреваеми в морето на живота, пристанище на уморените и изнемогващите в тежката бран с вълните на злото. Св. Дева Мария е брод през дълбоките бездни на земната несрета и несполука към тихия простор на Божието царство. Тя е стълба, изплетена от молитвени въздишки, от нишки благодат, която възлиза нагоре към светлото Божие небе.

Свещеник Георги Атанасов