"Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” ( Мат. 17:5)

Животът на Господа Иисуса Христа тук на земята е низ от събития и моменти, които потвърждават Божественото Му достойнство и небесно пратеничество, показват Божествената Му слава и величие, разкриват цялата пълнота на изкупителното Му дело като откриват на света, че е Син на Благословения. Един от тези важни моменти от земния живот на Иисуса Христа е и преображението Му на планината. Това събитие ясно се отделя от редица други евангелски събития, сияе с особена светлина и величие и с неотразима сила привлича благоговейния поглед на вярващия. Затова и св. Църква с особена тържественост чества това велико и знаменателно събитие.

В последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева, шест дни след беседата с учениците за Своите волни страдания и кръстна смърт и Възкресение, Той отишъл в областта Кесария Филипова в пределите на Галилея. Вече се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската планина Тавор. Имайки обичай нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и сега, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си само трима от тях – Петър, Иоан и Яков – се изкачил с тях на върха на планината, за да се помоли. Отдалечавайки се на неголямо разстояние, на висония хълм се отдал на молитва. Тримата апостоли заспали, изморени от изкачването на планината и от продължителната молитва. По време на съня им, когато наближавало време да съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество.

По Негова заповед пред Него застанали двама пророци – Моисей и Илия. Те беседвали за предстоящите Му в Иерусалим страдания и смърт. Тази беседа и особеното проявление на божествената сила събудили апостолите. Виждайки неизречената слава на Господа Иисуса – лицето Му, сияещо като слънце, дрехите Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази слава и говорещи с Него, апостолите се ужасили. По откровение на Светия Дух, те веднага разпознали в мъжете Моисей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания. Апостолите стояли с трепет, като се наслаждавали  на Божествената слава. Апостол Петър пожелал да останат там: "Наставниче, добре ни е тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия”(Лука 9:33). При тези думи на апостол Петър светъл облак осенил апостолите, а из него се чул глас: "Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте" (Лука 9:35). При тези слова свише апостолите, обзети от велик ужас и в силен страх паднали ничком. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а заедно с нея и пророците. Когато апостолите вдигнали очи, не видели друг освен Иисуса. Така завършило преображението на Господа Иисуса Христана.

На Тавор се преобрази Христос, Единородният Син Божий.

В този ден Господ Иисус Христос разкри величието на Своята божественост и показа на учениците Си славата на Своята божествена природа:

“Преобразил си се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците Си Твоята слава според силите им; нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе.”

(Тропар на празника)

Тази светлина, възсияла в своята пълнота и божествено величие на Тавор, на нас се преподава вече хиляди години. Хиляди години тя вече действа в света, просвещава и освещава целия живот. И там, където възсиялата на Тавор светлина успее да проникне в глъбините на човешката душа, там тя съзижда вътрешния човек, създава нова твар. Тя обновява и преобразява всяка душа, която сеоставя под нейното благодатно въздействие.

Господи, Иисусе Христе, озари ни с божествената Си светлина, просвети ума ни с Твоята истина, поднрепи ни да изпълняваме Твоите заповеди, освети ни със силата на Твоята благодат и подобно на апостолите, направи ги участници на Твоята вечна слава. Амин.

На този ден в църква се благославя грозде като нов плод и с него – всички плодове.

Свещ. Георги Атанасов