„В каквато степен човек се приближи до Бога със своите намерения, в такава степен Бог се приближава до човека със Своите дарования” 

Преподобни Исаак Сирин

Тази неделя светата Църква чества всички светии т.е. всички християни от всички краища на света, от всички народности, от всички времена, мъже и жени от всички възрасти, които са обичали Бога от цялото си сърце, старали са се да изпълняват Неговата света воля, горели са в огъня на вярата и със своя добродетелен живот са Му угодили, прославили са името Му, а и Той ги е прославил. По този начин те в една или друга степен са успели да достигнат святост и в една или друга степен са осъществили християнския идеал за нравствено съвършенство, дадени ни от самия Христос:

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец” (Мат. 5-48).

Той казва още: „Радвайте се, че имената ви са написани от небесата” (Лука 10:20) т.е. техните имена са вписани в книгата на живота, което трябва да бъде и целта на всеки християнин в земния му живот.

Мнозина от достигналите святост са останали неизвестни за света и за да не останат непочетени, Св. Църква е отредила веднъж в годината (след Петдесетница) да се празнува общо тяхната памет. За първи път този празник се установява в Цариград от византийския император Лъв Мъдри, който им построил голям и великолепен храм.

Празникът на всички светии е повод да се замислим за светостта, за светиите и за дължимата към тях почит.

Нашата почит към светиите главно се изразява в благоговейна почит към тях заради добродетелния им свят живот, в молитвено призоваване на тяхната небесна закрила, в почитане на техните изображения, посвещаване на храмовете в тяхна чест, в подражаване на техния пример. Почитта на светиите намира оправдание в словото Божие. Ако ние почитаме Бога, естествено е да почитаме тези, които са били „приятели” Божии. Към това ни поучава и св. ап. Павел – да имаме почит и грижа към светиите: „ И молим ви братя да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир по между си” (I Сол. 5:12-13).

Молитвеното призоваване на светиите също има своето основание. Още през време на земния си живот те са били наши молитвени ходатаи и Бог е чувал техните молитви, давал им е сила да вършат и чудеса – да възкресяват мъртви и изцеряват болни, защото „Очите на Господа са обърнати към праведниците и ушите Му – към техните вопли” (Пс.33:16).

Нашата почит към светиите изразяваме и чрез почитане на техните св. образи (икони) и реликви (св.мощи). Чрез иконите и мощите на светиите Бог и днес проявява своята сила. Свидетелство за това са многобройните чудеса, които продължават да стават чрез св. мощи на нашия роден светец преп. Иван Рилски.

Почитта си към светиите, както се спомена по-горе ние изразяваме най-вече и чрез подражание на техния свят и добродетелен живот.

Почитането на светиите е косвено прославяне на Бога, защото почитайки Божиите угодници, ние прославяме Бога, Който е прославил тия, които Него са прославили.

Светиите са като облаците – те носят и пращат на жадна земя благодатен напоителен и оросителен дъжд. Светиите са украшението на Христовата църква. Те са наши небесни ходатаи пред Бога за честит живот в мир и всяко доволство.

Свещеник Георги Атанасов