Свети Максим е роден в Цариград и произхожда от знатен род. След като получава богато образование – богословско, философско и друго, бил взет от император Ираклий за придворен и изпълнявал длъжността на първи секретар.

През VII в. възниква монотелитската ерес, която приписва на Христос една воля и едно Божествено действие и така изопачава догмата за възчовечаване на Бог – Слово. По лъжливото учение се увлекли императора и патриарх Пир. Според православното учение волята е принадлежност на естеството, а не на лицето и затова Господ Иисус Христос като Бог по естество и човек по естество има и Божествена, и човешка воля. Без нея Той не би бил съвършен по естество човек.

Изповядвайки твърдо православното учение и просветен в истината за православната вяра, св. Максим решава да остави света и да отиде в манастир.

С течение на времето монотелитската ерес все повече се разраства с поддръжката на двореца и патриарха, а заедно с нея се разпространяват и слуховете. Непонасяйки смутове, преп. Максим напуска обителта и се отправя към Рим, където по негово внушение папа Мартин свиква събора в Латерано против ереста. Научавайки това, император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветява Максим и иска да го изпратят в Цариград. Като не успял в намеренията си, той заповядва през нощта да хванат и да отведат св. Максим. Изправен пред съд, светията е обвинен в държавна измяна и вражда против царя. След нанесения му побой, от който земята около него се оросила с кръвта му, му отрязали езика и отсекли дясната ръка и го влачили по улиците на града.

Заточен в Херсон, той починал в 622 г.

Преподобни Максим оставил много писания, както догматически, така и изобличителни и аскетически.

Свещеник Георги Атанасов

Поучително слово от св. Максим Изповедник
 

Целта на Господнето въплъщение е била нашето спасение. Човекът, създаден отначало от Бога и поставен в рая, след като пристъпил заповедта, бил подложен на тление и смърт; след това въпреки че поради многоразличния Божий промисъл, във всички родове е бил напътстван за добро, постоянно е преуспявал само в злото, воден от много плътски страсти към отчаяние; поради това единородният Син Божий, предвечното Слово, родено от Бога Отца, Източник на живота и безсмъртието се явил на нас, седящите в тъмнина и смъртна сянка (Ис. 9:2; Мат. 4:16), като се въплътил от Светия Дух и Пресвета Дева, и ни е показал образ на богоподобен живот, давайки ни светите заповеди с обещание за Небесно Царство на тези, които ще живеят според тях. След като изтърпял спасителните страсти и възкръснал от мъртвите, ни е подарил надеждата за възкресение и вечен живот, с послушание разрешавайки прародителския грях и унищожавайки със смъртта властта на смъртта, както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). И след като се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, ни е изпратил Светия Дух, залог за живот, за просвещение и освещение на нашите души и за помощ на подвизаващите се за изпълнение на заповедите Му, заради спасението си.