В този ден светата Църква празнува тържественото влизане на Иисуса Христа в Иерусалим.

За последен път Господ Иисус Христос влиза в свещения Град (шест дни преди юдейския празник Пасха) и това влизане се превръща в триумфално шествие, което представлява един от най-забележителните моменти от земния живот на Спасителя.

По повод предстоящия юдейски празник в Иерусалим били надошли много хора не само от цяла Палестина, но и от всички страни, където живеели евреи. Всички те били чували за учението и чудесата на Иисус и душите им жадували да Го видят, а още повече след като и до тях бил достигнал слухът за възкресението във Витания на четиридневния смъртник Лазар.

Иисус изпратил двама от апостолите в близкото село с поръката да Му доведат осле, което никой човек никога не е възсядал; защото сега трябвало да се изпълни писаното от пророк Захария: „Не бой, се дъще Сионова! Ето твоят цар иде, възседнал осле“ (Иоан 12:15).

Всички тези тълпи народ дошли в Иерусалим за празника Пасха, взели палмови клончета и излезли далеч извън града, за да Го дочакат и Му устроят царско посрещане: мнозина застилали пътя с дрехите си, като с килим, други отсичали клони от дърветата и също ги постилали по пътя, а след това всички се вливали в множеството, което обкръжавало Спасителя.

Когато шествието стигнало до превала на Елеонската планина и светият град се открил пред погледа на всички участващи в него, тогава целият народ ликувайки започнал да слави Бога и да пее хвалебни песни:

„Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!“ (Иоан 12:13)

Въпреки това незабравимо и затрогващо посрещане, великият Цар Христос бил тъжен. Нещо повече. Изкачил се на Елеонската височина и отправил поглед към великия град от Неговите неизразимо кротки очи по светлото Му лице потекли едри сълзи. Сълзи в очите на човек винаги ни трогват. Сълзи в очите на силен мъж ни поразяват. Но сълзи в очите на Спасителя – това е потресаващо! Кой е предизвикал тези божествени сълзи? И за кого се проливат?Отговорът се съдържа в изтръгналия се от дълбините на скръбта печален вопъл: „Иерусалиме, Иерусалиме, да беше ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!“ (Лука 19:42).

В този съдбовен момент Господ е отправил взор към близката участ на града, заобиколен от нашественици и завладян от поробители, които ще разрушат стените му, та да не остане камък върху камък, ще избият децата му. Зад ликуващите викове „Осанна“ Христос е доловил и неистовия рев на същата тази тълпа, която само след няколко дни ще крещи: „Разпни, разпни Го“.

Покъртителни са плачът и воплите на Спасителя, както и заплахите, които предвещава на Иеусалим; страшна е и неразкаяността а иерусалимци! Не по-малко трагично е, ако християни слушат за всичко това без да се трогнат. Защото сълзите на Спасителя са били пролени и за нас, грешните. Как ги приемаме ние? Нима можем да се смеем , когато Спасителят плаче или да бъдем безгрижни и равнодушни по отношение на нашия греховен живот, който изтръгна сълзи от очите на Богочовека? В такъв случай вината на Иерусалим би била и наша вина, а нашата вина би била по-голяма, защото ние сме християни и сме получили повече евангелска просвета и благодат, отколкото Иерусалим.

И днес Спасителят отправя към нас отново своя зов: „О, да бихте узнали, и то в днешния ваш, особено благодатен ден, какво служи за вашия мир!“. Ще оставим ли и сега този ден неизползван и ще го отминем ли без да сторим нещо сериозно за очистването на душата и сърцето ни от грехове и пороци?

Бог в Своето безкрайно милосърдие към нас ни поучава: „Днес, когато чуете гласа Ми, не ожесточавайте вашите сърца; ето сега е благоприятно времето сега е ден на спасение“(Кор. 6:2), а чрез пророк Исая ни казва:

„Търсете Господа, когато можете да Го намерите, призовавайте Го, когато е близо“(55:6).

И както младенците на Иерусалим с песни духовни, цветя и палмови клонки срещнаха Спасителя, така и ние днес, зовейки се Негови чада да възкликнем: „Отсега Ти си нашият път, нашият живот и нашият мир“. Амин.

Свещеник Георги Атанасов