„Създателю на всички твари, положил времената
и годините в своя власт, благослови венеца на
на годините с Твоята благост, Господи, запазващ
в мир всички православни християни и
православния български народ по молитвите
на Богородица и спаси ни.“

(Тропар на празника)

Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил „времената или годините... в Своя власт“ (Деян 1:7; Дан. 2:21), Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела.

Още от Вехтия Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец (месец септември е седмия месец от годината според еврейското летоброене) и хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единния Бог.

Този празник е установен и по причина, че месец септември е свързан с ред библейски събития – това е месецът, когато водите на потопа започнали да намаляват и Ноевият ковчег се установил на Араратските планини; в този месец св. пророк Моисей слязъл от планината и донесъл скрижалите, на които бил написан законът, даден от Самия Господ; и още много други събития.

Светата Църква също установила обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. Индиктион или индикт означава "обявление", "назначение", "налог". Индикт се нарича първия ден на м. септември. Това название се е запазило и досега в нашия църковен устав и служи за отбелязване на началото на църковната година.

Това било установено,тъй като по това време, когато в Юдея и навсякъде се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, където бил възпитан. В събота юдеите имали обичай да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ също влязъл в синагогата и застанал сред учителите.

Отваряйки книгата на пророк Исаия, намерил мястото, където било написано:

„Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи – проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам Господня година“ (Лука 4:18-19).

След това Той започнал да говори, че прочетеното пророчество се е изпълнило върху Него, че Той е истинския Месия, пратен от Бога Отца за спасението на човеците и обновлението на живота им.

Празникът на новолетието е установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея през IV в.

Това станало по вемето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Вехтия Завет, а на новата благодат, защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, а със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, а "върху плътени скрижали на сърцето".

И нека Господ благослови венеца на годината със Своята благост и мир.

Амин.

Свещеник Георги Атанасов