"Вярвай всеотдайно в Бога и обичай Родината си, да бъдеш достоен и честен неин гражданин."

Из Духовната съкровищница, Доростолски митрополит Иларион

Тази неделя – Втора след Петдесетница – честваме всички български светии. Християнството по своята същност е универсално, което означава, че то е предназначено за всички хора. Това се разбира и от думите на Иисус Христос, отправени към учениците Му след Неговото възкресение:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа"
(Мат. 28:19)

В Христа и за Христа няма „иудеин, ни елин; няма роб ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал.3:28).

„В каквато степен човек се приближи до Бога със своите намерения, в такава степен Бог се приближава до човека със Своите дарования” 

Преподобни Исаак Сирин

Тази неделя светата Църква чества всички светии т.е. всички християни от всички краища на света, от всички народности, от всички времена, мъже и жени от всички възрасти, които са обичали Бога от цялото си сърце, старали са се да изпълняват Неговата света воля, горели са в огъня на вярата и със своя добродетелен живот са Му угодили, прославили са името Му, а и Той ги е прославил. По този начин те в една или друга степен са успели да достигнат святост и в една или друга степен са осъществили християнския идеал за нравствено съвършенство, дадени ни от самия Христос:

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец” (Мат. 5-48).

Той казва още: „Радвайте се, че имената ви са написани от небесата” (Лука 10:20) т.е. техните имена са вписани в книгата на живота, което трябва да бъде и целта на всеки християнин в земния му живот.

В този ден се е поставило началото на Христовата Църква

В този ден светата Църква възпоменава и чества едно велико и преславно събитие от своя исторически живот – слизането на Светия Дух над апостолите и над ония, които били с тях в Йерусалимската Сионска горница. Този празник се нарича още „Ден на Пресвета Троица”, тъй като слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост към човешкия род от страна на Трите Божи лица:

Бог Отец,

Бог Син и

Бог Дух Светий.

„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.” /Йоан 5:24/

Господ Иисус Христос ни учи, показвайки на дело, че няма мъртви в истинския смисъл на думата, и че те живеят задгробно. В християнския живот е положена любовта, която е заповядано да изразяваме в действителност не само на думи, но и на дело. Ако забравим починалия, как да докажем, че сме го обичали, докато е бил на земята с нас ? Ако наистина сме обичали живия, може ли да не го обичаме и като починал ?

„Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли за Господа умираме; следователно живеем ли, или умираме – Господни сме” / Рим. 14:7-8 /

Съботният ден преди Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра, и ще се моли за тях до свършека на света. Хората наричат още Духова Задушница, черешова Задушница, защото на този ден освен жито /коливо/, хляб и вино в църквата се раздават и череши.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка скверност. Преди този ден и на самия ден Църквата усилено се моли за очистване от скверността на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа. Амин!

Свещеник Георги Атанасов

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина (Йоан 16:13)

В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

Още докато бил с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им обещал, че ще им изпрати Св.Дух, казвайки : „За вас е по-добре Аз да замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас” (Йоан 16:7).

А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той –възкръснал. Именно в тия дни (от Възкресение до Възнесение Господне) Господ им изяснявал тайните на Царството Божие.