Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда

(ап.1 Сол.4:13-17)

За християнина вярата в Господ Иисуса Христа дава увереност за съществуването на вечен живот след смъртта. „Целта на човека не е на земята, а в другия живот. Ако тя бе на земята, ние не бихме умирали, а след като умираме, то значи, че истинският живот не е на земята. Земният живот е само подготовка за другия”, казва св. Теофан Затворник.

Учението на нашата св. Православна Църква за задгробния живот, за неразривния вътрешен духовен съюз и взаимоотношенията между живи и починали, за видимия образ на този съюз – всичко това съставлява един от догматите на Православието. Вярата в задгробния живот и вечното съществуване на душата християните изразяват в отслужване на св.Литургия и раздаване на приноси в определените от Църквата дни.

Задушница пред Великия пост е в събота пред Неделя Месопустна (Месни заговезни). Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила специални дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците , каквато е тази преди Великия пост. Тая събота е задушница , защото на следващия ден – Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

Според православната традиция на Задушница се раздава коливо /сварени пшенични зърна с мед или захар осветени на панахидата в храма/. Зърната са символ на възкресението: посяти в земята, те трябва първом да изтлеят, за да дадат след това плод. Така и тялото на починалия се предава на земята, за да изтлее и при всеобщото възкресение да стане нетленно за бъдещия живот. Захарта /медът/ означава духовната сладост на вечния живот в Небесното Царство. По такъв начин изразяваме вярата в безсмъртието на починалите, във възкресението им и в блажения в Господа вечен живот.

Свещеник Георги Атанасов