Както звездите от небето осветяват цялото поднебесие, земята озаряват,морето осветляват, корабите направляват, на които ние даже имената не знаем поради голямото им множество, но от светлината им се ползуваме, така и светлината на светиите, макар и заровени в гробове, или скътани в ракли, но въздействието на тяхната сила в поднебесните предели е неограничена, и ние се прекланяме пред техния живот и многобройни чудеса и се удивляваме на славата, с която Бог прославя през вековете тия, които са Му угодили“

Св. Симеон Мета фраст

Всички светии в мецослова светят с духовна светлина за духовно просвещение на човеците. Такава незаходима звезда е и празнуваният днес св. великомъченик Мина.Той бил египтянин, изповядвал Христовата вяра и служил във войската,разположена в Котуанската област (Фригия) на подчинение на военачалника Фирмилиан. Това било времето на големите гонения на християните при императорите Диоклетиан и Максимилиан, издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Християнската душа на храбрия воин Мина не само не желаела да участва в убиването на единоверците си, но и не можела да гледа как биват убивани. Св. Мина оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, предпочел да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Пренебрегнал воинската слава и почести, взел Кръста като оръжие, очиствал душата си с пост и молитва и служил ден и нощ на Единния и Истинския Бог.

Когато гоненията срещу християните се усилили, богозарния дух на св. Мина се разпалил, напуснал пустинята и се изправил срещу гонителите с думите:

„Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: Ето Ме, ето Ме!- казвах на народа, който не се наричаше с Мое име“ (Ис.65:1).

Князът на Котуан Пиррос познал в лицето на смелия християнин воина Мина,заповядал да го арестуват и подложат на жестоки мъчения. Отговорът на мъченика бил винаги един:

„Аз съм раб на моя Христос и имам само едно желание – да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: „скръб ли, притеснение ли, или гонения, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (ап.Рим. 8:35).

И когато видял своето безсилие, разярен мъчителят за последен път го приканил да се поклони на идолите и да се отрече от Христа, смелият воин Мина изповядал:

„Христов бях, Христов съм и Христов ще остана!“

Князът веднага произнесъл присъдата си над мъченика - да бъде посечен с меч и тялото му да бъде изгорено пред целия народ. Мъченическата кончина на св. Мина била през 304 г.

Подвигът на св. великомъченик Мина за нас е пример за жертвоготовност за вяра и род.

„Взел те от временното, те показа съобщник на нетленното воинство,
страдалче Мина, нашият Христос Бог, Който е нетленен венец на мъчениците“

Кондак на празника

Свещеник Георги Атанасов